Цветан Гемишев, Труд news“ Още при обсъжданията на промените в Конституцията

Цветан Гемишев, „ Труд news “

Още при разискванията на измененията в Конституцията предходната есен от името на разнообразни институции професионални организации на магистрати и обособени адвокати постъпиха негативни мнения против предлаганите текстове. Те не бяха взети поради от политиците и в действителност едно нестабилното 49-то Народно заседание разклати най-стабилния главен закон на България. Дали приема и кои от тези промени до дни би трябвало да се произнесе Конституционният съд. В очакване на това съдбовно решение беседваме с Владимир Николов, ръководител на Асоциацията на прокурорите в България.

- Г-н Николов, чака се Конституционният съд да се произнесе за измененията в Конституцията, по особено в глава „ Съдебна власт “, които бяха атакувани от група народни представители. В каква посока очаквате да е решението?

- В каква посока ще бъде решението на Конституционния съд (КС), не бих желал да предсказвам. Всякакви спекулации и внушения са нездравословни. Ние изрично възразяваме против опитите да бъде оказван във връзка с конституционните съдии медиен, публичен и политически напън, каквито за жалост следим в общественото пространство. Нека оставим Конституционният съд умерено да вземе решение съгласно характерната си роля на висш поръчител за конституционносъобразността на законодателството в българската правова система. Това, което обаче мога ясно и изрично да заявя, е, че мнението на българските прокурори не се трансформирало - в по-голямата си част оспорените промени на висшия ни закон, касаещи правосъдната власт, са противоконституционни и нездравословни от позиция на ползите на обществото. От оповестяването на плана за изменение и допълнение на Конституцията до момента Асоциацията на прокурорите в България поредно и аргументирано пази върховенството на правото и потребността всички жители да имаме самостоятелна, транспарантна и  работеща съгласно одобрените съвременни европейски стандарти правосъдна система. Това няма по какъв начин да се случи, в случай че има раздробена правосъдна власт и прокуратура, сложена под на практика цялостен политически надзор - в действителност това ще е резултатът от тъй наречените конституционна промяна.

- Смятате ли, че не бе взето под внимание мнението на прокурорите, а и на останалите професионални общности при приемането на измененията в Конституцията?

- Бяхме очевидци на емблематичен образец по какъв начин не би следвало да се правят промени в законодателството, още по-малко в най-висшия за всяка страна нормативен акт - Конституцията. Тя е фундаментът на който се построява цялата ни страна. Българската Конституция е самобитен  организъм, извънредно комплициран и изтъкан от взаимовръзки, които намират развиване като разклонена невронна мрежа в съвкупността от законови и подзаконови нормативни актове от друг сан. Конституцията има своя философия, дух, правила. Тя въплъщава визията по какъв начин би трябвало да е уредено и да действа цялото ни общество. За да бъде изменена, са нужни  стратегическа визия, надълбоко осъзнаване какви цели се преследват и по какъв начин те ще бъдат осъществени за десетилетия напред, необятен публичен и политически консенсус, извънредно деликатно и експертно боравене, брилянтна юридическа техника и съблюдаване на целия механически развой по разискване и приемане на съответните промени. И не на последно място - същински публичен спор, с цел да схванат хората защо става въпрос и болшинството да бъдат уверени, че измененията са нужни и потребни. Практически нищо от това не беше изпълнено. Към лансирането на концепцията за промени в Конституцията се стигна без да е налице достоверен публичен консенсус в парламент, определен с ниска изборна интензивност и в среда на извънредно изострени политически противоборства. Българската Конституция безпринципно бе употребена като разменна монета за реализиране на, както се оказа, конюнктурни ползи на част от политическите сили, а не на стратегическа визия за дълготрайно положително развиване на обществото. Лансираният план от юридическа позиция беше аматьорски и представляваше нещо, написано небрежно, неизвестно къде и от кого. Законопроектът нямаше претекстове, което беше очебийно освен от българските специалисти, само че и от авторитетната Европейска комисия за народна власт посредством право към Съвета на Европа /т.н. Венецианска комисия/. В процеса на формалните разисквания в отрасловата комисия в Народното събрание бяха тотално пренебрегнати експертните отзиви на най-изявените български учени в конституционната материя, мненията на голям брой институции, неправителствени организации, на професионалните магистратски организации, както и мнението на Венецианската комисия. Крайният резултат е еманация на удивителна амалгама от политическо късогледство, юридическа неначетеност, липса на базово схващане на конституционната материя,  неразбираемо твърдоглавие и надменност, изразяващи се в отвод да бъдат чути, камо ли осмислени, експертните отзиви.

- Усещат ли се към този момент в работата на прокуратурата последствията от измененията в Конституцията и в каква тенденция?

- В разследване на измененията прокуратурата трябваше да се преструктурира. Закрита беше Върховната административна прокуратура, на практика Върховната касационна прокуратура също престана да съществува като такава и бе основана една Върховна прокуратура. Всичко това изискваше пренасяне на прокурори, администрация, основаване на нови отдели и преразпределяне на отговорностите сред висшите магистрати.  Разделянето на единния Висш правосъден съвет на два обособени независими органа - Висш правосъден съвет (само за съдиите) и Висш прокурорски съвет (за прокурорите и следователите) на практика дублира администрацията, тъй като се наложи откриването на един куп идентични длъжности във всеки един от препоръките и окомплектоването им със чиновници. Реално се стигна до разхищение на публичен финансов запас, което беше безусловно излишно и надали е в интерес на жителите. Да не приказваме, че аматьорският юридически метод докара до тотална несъгласуваност сред новите разпореждания в Конституцията и останалото законодателство и породи редица на практика проблеми при ръководството на правосъдната власт. Например в бюджетната сфера - появи се несъгласуваност на измененията в Конституцията със Закона за държавния бюджет – нещо, което елементарно можеше да бъде избегнато. Остават големите проблеми и нуждата от приемането на голям брой промени в редица други нормативни актове, включително и в устройствения Закон за правосъдната власт. Това обаче не се случва, а и перманентната политическа рецесия не дава необикновен оптимизъм. Усещането измежду прокурори и следователи е, че вместо нещата да се подобрят, беше забъркана голяма каша.

- Публични персони настояват, че би трябвало да се ускори политическият надзор над прокуратурата, с цел да проработи тя по-ефективно. Как гледат на сходна теза прокурорите?

- Маските най-сетне паднаха. Всъщност част от апологетите на тези промени към този момент намерено декларират, че задачата е била прокуратурата да бъде сложена под политически надзор. Нещо, за което ние алармирахме през цялото време и против което се борим от години. По време на целия развой на приемането на измененията в Конституцията ни беше обяснявано и обществено слушахме мантри по какъв начин сякаш нямало да се стигне до определяне на политическо въздействие над прокуратурата, а ще имаме усилване на публичния надзор. За страдание за никакъв публичен надзор не става дума, приказваме за слагането на прокуратурата под ръководството на мощните на деня политически субекти. Абсурдно е също, че се пази тезата, че политическият надзор бил нужен, защото видите ли досегашният модел, при който прокуратурата се била самоуправлявала, се бил провалил.  Преди миналата конституционна промяна, при съществуването на Висш правосъден съвет, без две обособени колегии, всички въпроси по отношение на ръководството на системата, включително и кадровите, се решаваха от Пленума на съвета в състав от 25 члена. Мнозинството от тези членове бяха съдии и такива определени от парламентарната квота. Членовете,  избирани директно от прокурорите и следователите, действително бяха сензитивно малцинство. След основаването на Прокурорска гилдия бе налице паритет сред членовете, избирани директно от двете магистратски класи, и  избираните от Народното събрание. Кратката ретроспекция демонстрира, че прокуратурата в никакъв случай не се е самоуправлявала. По отношение на нея постоянно е имало апетити от страна на политическите управляващи. И в този момент действително прокуратурата им се сервира на тепсия. Вярно е, че в Европа не съществува обединен модел и общопризнат консенсус по какъв начин би трябвало да бъдат структурирани съответните прокурорски служби. Всяка страна взема решение независимо съгласно своето развиване и правни обичаи. Модерната наклонност обаче изисква прокуратурите да бъдат самостоятелни. Венецианската комисия неведнъж е подчертавала нуждата основна част от препоръките, които дават отговор  за ръководството на прокуратурите, да бъдат формирани от професионални прокурори, избирани от своите сътрудници. Консултативният съвет на европейските прокурори твърдо пази позицията, че е належащо болшинството от членовете на такива препоръки да бъдат професионални прокурори. В актуалния български публичен, политически и юридически подтекст мястото на прокуратурата е като част от самостоятелната правосъдна система. Разбира се въпросът е в салдото, без подозрение прокуратурата би трябвало да е транспарантна и отчетна. Голямата ми болежка е, че обществото ни най-често остава пасивно, хората не познават законодателството и не се интересуват от значимите процеси, които в последна сметка се отразяват на  живота на всеки. Тази гражданска „ слепота “ разрешава хората да бъдат заблуждавани и с идеалите им да се спекулира по непоследователен метод.  

- Каква правосъдна промяна е нужна?

- За страдание допуснахме с промяната да се злоупотребява, тя беше изхабена и изпразнена от наличие и от ден на ден се използва като политическа „ дъвка “. Усъвършенстването и подобряването на работата на правосъдната система е дълготраен и съзнателен развой, а не еднократен политически „ фойерверк “, задачата на който да е единствено кратковременен пиар. Отговорността същинската и достоверна промяна да се случва е на всички управляващи в дух на конструктивност, почитание и ценене на отзиви. Няма по какъв начин стигматизирането на обособени институции и война сред управляващите да докара до позитивно развиване, таман в противен случай - ще продължаваме да се въртим в порочния „ обаян кръг “. Мит е, че прокурорите сме срещу реформирането на системата. Ние сме най-големите радетели за възходящото развиване на правосъдната власт, което обаче би трябвало да се прави на база на полезности, професионално и съответно на публичните условия и потребностите на хората. Промени в Конституцията също са вероятни. В процеса на разискване ние предложихме няколко съответни на потребностите на обществото редакции на текстове, касаещи да вземем за пример пълномощията на Висш съдебен съвет и двете колегии, както и тези на основния прокурор. Те обаче бяха неглижирани, както и всички други рационални и аргументирани експертни отзиви. Многократно сме упорствали за осъвременяване на Наказателен кодекс, Наказателно-процесуален кодекс, Закона за правосъдната власт, Закона за Министерство на вътрешните работи и така нататък Тук е разковничето на „ същинската промяна “, тук се крият големи благоприятни условия за рационализиране и усъвършенстване на работата освен на правосъдната власт, само че и на цялата правоохранителна система, с цел да се ускори чувството за правдивост. 

- Споменахте Висш съдебен съвет, само че той от дълго време е с изминал мандат, насочат се и рецензии за метода му на работа. Не са ли нужни промени и там?

- Когато приказваме за Висшия правосъден съвет, виждаме най-явния признак на заболяването, която разяжда страната и ерозира доверието на жителите в системата на ръководство - правният нихилизъм и демонстрираното очевидно отвращение на обособени управляващи да извършват Конституцията и законите. А това е в сърцевината на концепцията за актуалната демократична и правова страна. Никой не е над закона и това в още по-голяма степен би трябвало да важи за органите и лицата, облечени с власт и натоварени с публични упования. Не единствено Висш съдебен съвет, само че и редица други органи са с изтекли мандати. За страдание обаче народните представители в няколко следващи Народното събрание не извършват отговорностите си, вменени им от Конституцията, по желание на личен състав на съответните органи. Дребните политически ежби и сметки надвиват над законосъобразността, което е пагубно.

- Ако Конституционен съд в последна сметка анулира измененията в Конституцията няма ли да се сътвори празнина в закона, а с това безпорядък в системата?

- Каквото и да е решението на Конституционния съд, българските прокурори ще продължат да извършват своята задача за битка с престъпността, отстояване на върховенството на правото и отбрана на справедливостта. Това е наш дълг, без значение от компликациите. Нека хората да са спокойни - в ежедневната ни работа по съответните проблеми безпорядък няма да има. Евентуална анулация на измененията в Конституцията, без значение в какъв размер - напълно или отчасти, няма да докара до празнина. В пълномощията на Конституционен съд е да постанови какви ще са правните последствия от едно сходно решение, да вземем за пример че се възвръща действието на остарялата редакция на текстовете, преди тяхното изменение. Практиката на съда по този въпрос е търпяла еволюция през годините. Тъй като става въпрос за нормативен акт от най-висш порядък,  подобен метод ми се коства рационален. Нека подходим с почитание и изчакаме произнасянето на съда. Несъмнено се касае за едно от най-важните и основополагащи решения в цялата досегашна процедура, като то ще има фундаментално значение във връзка с бъдещото развиване, освен на правосъдната система, само че и на устройството на държавността.

Нашият посетител

Прокурор Владимир Николов е приключил висше обучение във ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий ” в град Велико Търново, компетентност “Право ”. От 2007 година работи в системата на Прокуратурата на Република България, като заема поредно длъжностите младши прокурор, прокурор и зам.-районен прокурор на Районна прокуратура-Плевен. През юни 2021 година е определен за областен прокурор на Плевен, а през юли 2022 година е определен за член на Висшия правосъден съвет от професионалната квота. Председател е на Управителния съвет на Асоциацията на прокурорите в България.